IV Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Кой е блажен?

Не за първи път слушаме едно от най-силно въздействащите послания на Исус в цялото Евангелие, в което Той ни разказва за онзи нов Божествен свят, в който Христовите блаженства са действителни и реални.

И тогава, преди около две хиляди години, хората отиват при Исус, както и ние идваме днес, за да чуят същите обещания, които и ние търсим, на които се надяваме и които запазват своята сила, преминавайки през прашния път на хилядолетията. За да може да го чуе цялото множество, което се стича към него, Той се качва на планината, подобно на Моисей, и като него отправя към нас заветни думи, които ясно ни предначертават пътя на спасението.

Христос е новият Моисей, но Моисей получи закона от Господ, а Исус е самият Бог и Единственият, който ни извежда от бездната на сляпата ни човешка безпомощност. Дали разбираме онова, което всъщност Исус ни казва? „Блажени бедните духом”– това не е утеха
за сиромасите, нито пък оправдание за бедността, а напомняне, че всички малко или много сме отговорни за нея с нашите действия. И тук все пак за беден духом се посочва онзи, който гледа на живота си и на всичко, което получава, като на дар от Бога и е способен също да дава от доброто, което приема.

Исус ни казва, че са блажени кротките, плачещите, милостивите и чистите по сърце, но дали ние наистина вярваме в това? Не мислим ли често, че щастието принадлежи на силните и богатите? Не се ли стремим всички към преходни, материални притежания, които ни донасят кратковременна радост, но не насищат душата ни с мир? Дали сме в състояние да разберем Исус, или сърцата ни са все още прекалено малки, за да поберат Неговите заръки?

Тези въпроси са риторични и всеки от нас добре знае сам за себе си отговорите. И тези въпроси не са изпит, а посочване на нашите слабости единствено пред собствената ни съвест. По-важно е днес да намерим смисъл в тези думи и да позволим на Бог да съгради в нас сърце – искрено и чисто, което може да понесе любовта на нашия небесен Баща, да се отрече от насилието и да приеме справедливостта, но такава, кавато Бог я вижда.

Който е милосърден, сам ще намери милост, и който е миротворец, наистина е син Божи или дъщеря Божия. Пътят към вечния живот понякога е трънлив и стръмен, но все пак е път, който отвежда към вечна радост всички онези, които наистина се припознават като Христови. А всеки от нас може да живее Исусовите блаженства, с които започва Божието царство тук, на земята, стига само да не поставя ближните си по значимост под себе си, да може да изрече топла дума, да подаде ръка на онзи, който има нужда от нея! И така, можем да започнем да вършим добрини още сега, няма нужда да чакаме – думите са изречени, време е и да ги изпълняваме, да осветляваме и осоляваме земята!

Последно променен на Неделя, 29 Януари 2017 06:54