III Неделя на Великия Пост ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Дай ми да пия

Времето на Великия пост е време за покаяние и обръщане и често в този период имаме чувството, че сме подтиквани да променим живота си. Хубаво желание, но заслугата да го изпитаме не е само наша. Бог е Този, Който ни призовава към обръщане, Този, Който ни дава сила да потърсим прошка за греховете си, и Този, Който ни преобразява в обърнати във вяра християни.

Понякога ни се случва да се събудим в почивен ден и, без да бързаме, да се погледнем внимателно в огледалото, да се вгледаме добре в своето лице и да открием нови бръчки или нов кичур посивели коси – промени, които никак не ни харесват. Друг път заставаме пред огледалото на собствената си душа и тогава също виждаме тъмни петна от изречени на глас обиди и лоши думи, грозни мисли, егоизъм и лекомислие. Тогава обикновено задаваме въпроса: „Боже мой, мога ли някак да се поправя?“. Отговор намираме и днес в Евангелието, в което Исус ни говори за това да не бъдем прекалено загрижени. Той е Този, Който променя посоката, преобразява старото в ново и превръща всяка наша слабост в силна черта.

Такъв разказ слушаме и днес. Уморен от път, Исус седи близо до кладенеца на Яков и там идва една жена, самарянка. Срещат се евреин и самарянка, представители на два враждуващи помежду си народа. Съвсем неприемливо за онова време, Исус заговаря сама жена, която не е придружавана от своя мъж, а освен всичко тази жена е и грешница. И се случва нещо извънредно. Когато Исус й казва: „Дай ми да пия“, тя разбира, че ще помни деня на тази среща през целия си живот. Той иска от нея вода, а в замяна й дава несравнимо повече: дава й вяра, покаяние и обръщане, изпълва живота й със смисъл и й дава сигурност, че Бог я обича и приема въпреки всички нейни слабости. При това, точно нея, жената с лек нрав, сменила няколко мъже, безсрамна, цинична и хлевоуста. Тази среща внезапно я променя, без да иска и без да е очаквала, съвсем случайно, на обичайното място, от което всеки ден черпи вода. И какво се случва после? Жената се връща в селото и разказва на всички, че е срещнала Месията. Става вярваща. От морално пропаднала заядлива жена се превръща в благовестителка и Христова последователка. Такива
са плодовете на Христовата милост. Колко вкаменени сърца е разтуптял и от колко суров материал е издялал лика на истински светители на вярата и добротата! Затова Той пръв заговаря жената: „Дай ми да пия!“. Защото е жаден за нейната вяра. Тя му дава вода и малко внимание, а Той я преобразява и я дарява с вечна милост.

Днес Господ Исус се обръща и към нас, и на нас казва: „Дай ми да пия!“. И на нас днес Той дава Своето Слово и доброта, и нас дарява със Спасение. Но колко смелост, вяра и добра воля имаме ние, за да допуснем Неговите думи да ни променят и спасят от чувството за вина, лутане и твърдоглавие. Няма място за извинение. Всеки от нас добре познава своите слабости и е наясно какво трябва да промени у себе си, знаейки, че може да разчита на помощ от Бога, Който винаги ни предлага своята близост и подкрепа. И нека отново си припомним онова, с което започнахме! Време е за пост и време е за разкаяние! В замяна Бог ще направи чудо и в моя, и в твоя живот! Само трябва да Го допуснем. И дано тогава и ние станем радостни благовестници на спасението!


Последно променен на Сряда, 22 Март 2017 11:52