V Неделя на Великия Пост ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Който вярва в мен, той не умира!

След Мария и Марта – и ние имаме важни въпроси към Исус. Защо Той остави своя приятел Лазар да умре и защо допуска близките ни, толкова скъпи за нас, да умират? И чак бихме му подсказали какво да направи – да не ги оставя да си отиват оттук! Раздялата е толкова болезнена и пронизваща, а болката от страданието буквално непоносима. Защо? Нали ни обича? Нали е Всемогъщ?

Много пъти смъртта или друга трагедия поставят пред тежко изпитание силата на нашата вяра и често дори вярващият не издържа този изпит и продължава да живее, усещайки единствено горчив вкус на отчаяние и мъка в душата си.

А какво би ни отговорил Исус? Да погледнем днешното Евангелие! Исус не прави опит да предотврати смъртта на Лазар, а оставя биологичният процес да протече според природните закони. Той не иска да увековечи този образ на своя приятел, за да ни покаже, че животът тук не може да бъде вечен и рано или късно, достига своя край. За съжаление, всички виждаме и изпитваме тази скръб и съвсем нормално в такива моменти се опитваме да призовем Бог да направи чудо в живота ни и да ни помогне. Лазар е мъртъв, а Исус разговаря с учениците Си, че тръгва към него, към мястото, на което той живеел. Връщането в Юдея е заплаха за техния живот, там Исус има врагове и ако Го намерят, ще Го убият с камъни. Исусовите ученици са изплашени и притеснени за живота си, защото той е всичко за тях, както и за много от нас. Не можеш да бъдеш Христов ученик и да се боиш от смъртта е максима, която не е лека за изпълнение, но Исус казва: „Който изгуби живота си заради мен, той ще го намери!“. Колко е дълбоко съдържанието на тези думи! От една страна, у нас е заложено естествено желание да спасим себе си от страдания, неудобства, загуба и самота, а от друга, трябва да намерим достатъчно сили и средства, за да преодолеем това желание. Исус казва също: „Лазар спи“. За Него биологичната смърт не е краят и не е катастрофа, зад която няма нищо, а напротив – тя е сън, след който следва ново пробуждане и нов ден. В онова време са вярвали, че през първите три дни след смъртта човек не е напълно мъртъв и чак на четвъртия ден той изгасва напълно. За Исус Лазар просто спи, та макар и вече да е от четири дни в гроба! Колкото и да се правим на смели, всички се страхуваме от смъртта и от това да не ни покоси внезапно. Понякога дори отказваме изобщо да мислим за нея и започваме да вярваме в своето земно безсмъртие. Исус ни учи да побеждаваме даже и този най-голям и непреодолим страх. Марта вярва, че Лазар ще възкръсне в последния възможен ден, но защо Бог би допуснал някой да умира, а после да оживява?

Затова Исус отговаря: „ Който вярва в мен, той не умира!“. Как да не умира – често бихме казали ние – като виждаме, че го няма вече, изчезва някъде там в тъмния и непрогледен мрак под земята?

Целият ни живот е последователност от влизане и излизане, постоянни промени в търсене на по-добро място. Още с раждането, появявайки се на този свят, потегляме по криволичещите житейски пътеки, излизаме навън от утробата, защото достатъчно сме пораснали, за да се потопим в буйния поток на реалността, където до последен дъх търсим мира, хармонията и красотата. Посяваме семена, от които чакаме да поникнат цветя, искаме да градим, да творим, да създадем своя райска градина, предаваме на света импулса и стремежа си към съвършен живот. За съжаление, разбираме, че въпреки цялото старание, силите не ни достигат да изградим идеален свят. В живота ни се появяват и облачни, и мразовити дни. Сред красивите цветя, които поникват, се появяват и бурени, които ги заглушават и загрозяват. Така е и в нашия духовен живот. Появяват се бурени. Трудности, изпитания, мъки, скръб и изкушения лесно ни отклоняват от вярата в Бога и от Неговата любов. Ако трябва да бъдем честни, ще признаем, че за да се предпазим и издържим, са нужни много усилия. И все пак надеждата надхвърля всички ограничения, та чак и тези, които смъртта поставя пред нас. Бог създаде този свят като едно прекрасно място, но той не е място за покой и градът, в който живеем, не е нашият постоянен град. Състоянието на вечността обаче започва оттук, от настоящия свят. Затова си заслужава да не потъваме сред бурените на низките първични инстинкти, а да се надяваме и вярваме в доброто и да не позволяваме гласът на страха в нас да заглушава гласа на Божието слово. Божията воля се проявява по много начини, един от които е да допусне черната пелена на болката и страданието да покрият и най-светлите кътчета от душата ни, но това със сигурност не е безизходица, а възможност за спасение. Моментът на смъртта е преход от настоящето към вечното и непреходното. Нека не оставаме пленници нито на страха, нито на греха! Да излезем навън, да се родим отново! Да се доверим смело на Бога! Всички се раждаме повторно чрез смъртта. Подобно на близнаците, които излизат на бял свят, първо единият напуска майчината утроба, а другият започва да тъгува, защото мисли, че брат му е изчезнал и за него вече няма живот, защото не знае, че навън съществува друг свят, в който предстоят толкова много радостни събития – прохождане, порастване, срещи и познанства, пътувания, сватби, отглеждане на билки, цветя, животни и толкова други. Но той наистина не знае къде е отишъл неговият брат дотогава, докато и самият той не излезе и не разбере, че всъщност брат му е напуснал тясното пространство на утробата, за да се озове в един широк свят, пълен с цветове и неограничени възможности!

Последно променен на Неделя, 02 Април 2017 20:02